ultimate

{'ʌltimit}
I. 1. най-последен, най-краен, най-далечен
2. последен, краен, решителен
3. основен (за принцип)
4. максимален
they hoped for ULTIMATE success те се надяваха, че в края на краищата ще успеят
the ULTIMATE facts of nature необяснимите/неразгадаемите факти на природата
II. 1. основен принцип
2. решаващ факт
3. връхна точка (и прен.)

* * *

{'^ltimit} I. a 1. най-последен, най-краен; най-далечен; 2.

* * *

решителен; последен; краен;

* * *

1. i. най-последен, най-краен, най-далечен 2. ii. основен принцип 3. the ultimate facts of nature необяснимите/неразгадаемите факти на природата 4. they hoped for ultimate success те се надяваха, че в края на краищата ще успеят 5. връхна точка (и прен.) 6. максимален 7. основен (за принцип) 8. последен, краен, решителен 9. решаващ факт

* * *

ultimate[´ʌltimit] I. adj 1. най-последен, най-краен; най-далечен; 2. последен, краен, решителен; окончателен; 3. основен, първичен, елементарен (за принцип и пр.); \ultimate particle физ. елементарна частица; \ultimate constituent най-малка (неделима) съставна част; 4. пределен, максимален; \ultimate strength пределна здравина; II. n 1. последен резултат; 2. основен принцип; решаващ факт.